В следващите няколко дни организираното търсене довежда до откриването на още шест разложени тела на голи жени в същата местност. Съвсем скоро става ясно, че Убийствата в гората Молала са най-страшният случай със серийни убийства в историята на щата Орегон.
Една се измъкваРазследвайки неизвестния маниак, орегонските власти стигат до заключението, че той предпочита за плячка проститутките, обича извратения секс и обикновено започва целия процес с водка и портокалов сок. Разбират също, че той е най-страшният сериен убиец в Орегон до този момент. Убиец, чиято жажда за кръв не познава граници.
Вторникът на 7 юли 1987 година бил поредният зноен летен ден в щата Орегон. Трийсет и една годишната проститутка Хедър Браун работила предната нощ на обичайното си място на авеню „Юниън“ в Портланд – район с висока престъпност, посещаван основно от проститутки, сводници и наркодилъри. За разлика от нейните колежки, Хедър, облечена в прилепнали одежди, не оставящи почти нищо за въображението, нямала проблеми с намирането на клиенти. Нощта била доста заета за нея и в резултат на това тя спала почти до обяд на следващия ден.
Измъквайки се от леглото, тя се протегнала за кутията с цигари, но установила, че е празна. Водена от силен никотинов глад, Хедър оставила двете си малки деца на съквартирантката си и се запътила към близкия денонощен магазин, облечена в същите прилепнали по тялото дрехи, с които била снощи. На половината път до нея спрял мъж в син „Нисан“ и й предложил да я закара. Пресмятайки как ще изкара малко бързи пари, Хедър се съгласила и се качила в колата. Шофьорът се насочил извън града, към гористата местност, известна като гората Молала.
Клиентът се представил като „Стив“ и обяснил, че е професионален комарджия от Невада. Спрели до магазин по пътя, за да може Хедър да си купи цигари, а „Стив“ – стекче с бира. После продължили до гората, където зарязали любезностите и заговорили „по работа“. Той казал, че би искал да отиде на хълмовете и да „върже някой и да го чука“. Посегнал да я докосне по бедрото, но тя отблъснала ръката му и настояла да я върне обратно в Портланд. Той обаче отказал и завил по някакъв черен дърварски път, където вдигнал скоростта на над 60 км/ч.
Хедър вдигнала обувките си от пода, готова да побегне във всеки удобен момент. Но клиентът я забелязал как поглежда към дръжката на вратата и реагирал светкавично. Завъртял рязко волана, така че тя да изгуби равновесие и я затиснал с ръка през гърдите, за да не може да скочи от джипа. После натиснал педала на газта и колата вече се движела с над 90 км/ч. Почти обезумяла от ужас, Хедър оказала силна съпротива и успяла да се освободи от хватката на мъжа. Бързо натиснала дръжката на вратата и скочила в движение. Клиентът забавил малко колата, но, виждайки наближаващия дърварски камион, решил да не спира.
Дърварят видял Хедър да лежи край пътя и натиснал спирачки. Благодарен, че не я е сгазил, той я качил в камиона си. Едно от очите й кървяло и цялата била ожулена и насинена. Тя казала на дърваря, че й се е наложило да скочи от колата на мъжа, защото й се сторило, че се готви да я убие. Дърварят не я разпитвал повече и й уредил транспорт до медицинската клиника в Молала, където установили, че е претърпяла сътресение на мозъка.
Случаят е докладван в шерифското управление в окръг Клакамас и е записан под номер 87-20998. Този инцидент се превръща в първата следа за детектив Джон Търнър, който вече отдавна се занимавал със загадъчните изчезвания на нощни жрици.
Търнър все още не го знаел, но злото, което погубвало проститутките в Портланд, щяло да погълне цели две години от живота му и в крайна сметка да го отведе до най-жестокия и безскрупулен убиец, с който се бил сблъсквал някога.
ИзлизанеСмята се, че кръвожадността е отклонение, присъщо на човешкия вид, и че когато се случи, проявата й изглежда безцелна и ненужна за оцеляването на вида, както е при животните. Това отклонение очевидно е предизвикано от сексуална агресия и се проявява, когато неговият приемник не успее да задоволи сексуалните си нужди по друг начин. В резултат, мнозина – предимно жени и деца, които случайно се сблъскат с подобен индивид – намират безсмислена смърт в безмилостните му ръце.
Дейтън Лирой Роджърс
Тридесет и три годишният Дейтън Лирой Роджърс, чиято жажда за кръв тъкмо достигала своя връх, бил известен на доста проститутки в Портланд като „Стив комарджията“. Той носел тази жажда в себе от тийнейджърските си години, а може би и от по-рано. Тя обикновено се проявявала под формата на главоболие – ослепяваща, бяла болка – и вероятно той винаги е чувствал, че само гледката на чуждо страдание, звуците на чужда агония и накрая вида на пролята чужда кръв биха облекчили мъките му. Когато болката се появяла, единственият начин да я спре бил да пусне на свобода своята тъмна половина.
Дейтън изглеждал достатъчно нормален на повърхността, като изключим честата смяна на настроенията му. Той бил добре познат в малките селища Уудбърн и Кенби и хората изглежда го харесвали. Работел като монтьор, умение, придобито в затвора, и притежавал малък сервиз за двигатели. Имал и син на 18 месеца – негово огледално копие. Малцина забелязвали злото под тънкото лустро, а мнозина от онези, видели тъмната му страна, не оцелявали, за да разкажат за нея.
Роден в град Москоу, щата Айдахо, Роджърс е най-малкото от три деца. Родителите му често се местят и не след дълго осиновяват още четири деца. Загубвайки своето място на „бебето“ в семейството, Дейтън се бунтува и прибягва до дребни престъпления. В седми клас е арестуван за стрелба с въздушна пушка по минаващи коли, но по-сериозните му провинения щели да се проявят чак в късния пубертет.
Главоболията на Дейтън изглежда се засилват през лятото на 1987 година и поради тази причина той отсъствал от дома си през повечето време. Казвал, че работи в сервиза и съпругата му Шери отначало не се съмнявала в думите му, защото ако му се обадела в ранните вечерни часове, той обикновено вдигал телефона. А когато не го правел, винаги имал подходящо извинение. Казвал, че е отишъл за кафе, храна или е бил зает с монтирането на някоя част. В повечето случаи, обаче, изчаквал до късно през нощта, за да е сигурен, че Шери си е легнала, преди да тръгне на лов.
Скоро работата до късно се превърнала в рутина и Шери се обаждала все по-рядко. Макар да чувала истории, че съпругът й посещава местните кръчми и барове, тя се опитвала с всички сили да му има доверие. Може би е щяла да се досети по-рано за действията му, ако си беше направила труда да провери километража на колата му. Дейтън навъртявал повече километри за седмица, отколкото повечето хора за цял месец.
Четвъртъкът на 6 август започва за семейство Роджърс като всеки друг ден. Дейтън станал рано, изкъпал се и се избръснал, хапнал лека закуска и потеглил към малкия си сервиз в Уудбърн преди 8:00 часа. Изглеждал щастлив. Бизнесът бил потръгнал през лятото дотолкова, че дори му се наложило да наеме човек да му помага. Всеки ден прииждали нови клиенти.
Скоро, обаче, започнал да изостава с поръчките, въпреки помощта, и главоболията му зачестили. Както и нощните излизания. Понякога Шери се чудела какво му става, гледайки го да седи тихо и да зяпа в една точка, но никога не казала нищо. Въпреки слуховете, че той посещава нощни заведения и страховете й, че може би се вижда с други жени, тя някак успявала да се залъгва, че всичко се дължи на натоварването в работата и не искала да каже нещо, което би го стресирало допълнително.
Същият следобед болката в главата на Дейтън става нетърпима. Трябвало да направи нещо, за да я спре. Оставил помощника си да отговаря за сервиза и потеглил към магазина за алкохол на „Норт Парк Плаза“ в Уудбърн, където си купил десет малки шишенца водка „Смирноф“. Взел си и две бутилки портокалов сок. Бързо изпил една грубо смесена доза от така наречения коктейл „отвертка“ и главоболието му леко намаляло. Върнал се в сервиза и зачакал, планирайки остатъка от вечерта. Имал нужда от нещо по-ефективно от алкохола, за да излекува болката. Той знаел, че „лекарствата“ са там – разхождат се с десетки по улиците на Портланд – и може да си ги купи само за 50 долара. Толкова лесно било с предишните, че сега нямало какво да го спре.
В 20:30 часа Дейтън потеглил към къщи, където вечерял с Шери и сина си. Обяснил, че трябва да се върне в сервиза и да работи до късно, вероятно чак до сутринта, за да навакса с изостаналата работа. Шери не протестирала. Тя никога не го правела. Твърде религиозна и малко наивна, тя винаги се доверявала на съпруга си и рядко поставяла под въпрос действията му.
Половин час по-късно Дейтън излязъл. Спрял в сервиза си, изпил още няколко питиета и свършил малко работа, за да убие времето. Малко след полунощ се преоблякъл, изчакал още малко, за да е сигурен, че Шери е заспала и в 00:30 часа вече пътувал към Портланд.
Една не се измъкваНа 7 август 1987 година в 1:00 часа през нощта мъжът, представящ се като „Стив Комарджията“, вече бил на авеню „Юниън“ в Портланд, познато като „Улицата на проститутките“, в търсене на малко извратени забавления.
След кратко обикаляне, той спрял една блондинка край ъгъла на „Юниън“ и улица „Уигант“. И преди бил излизал с нея. Тя била малко едра, но привлекателна от разстояние. Знаела как да се облича, за да не й личи теглото. Дейтън спрял колата и я поканил вътре. Разпознавайки в него стар клиент, жената не се поколебала.
Никой, с изключение на Дейтън, не знае какво точно са правили двамата в следващите часове. Но около 3:00 часа те спират на паркинга на единствения отворен ресторант в портландското предградие Оук Гроув.
Живеещият наблизо Майкъл Фийлдинг си бил легнал преди няколко часа и спял дълбоко, когато внезапно се събудил от приглушените писъци на агонизираща жена.
„Помощ!“ – крещяла жената. – „Моля ви, помогнете ми! Изнасилват ме!“. Фийлдинг скочил от леглото, за да погледне през прозореца, а междувременно писъците станали по-силни, вече не били приглушени. Той погледнал точно навреме, за да види как някакъв мъж минава тичешком под уличната лампа.
Секунди по-късно Джеймс Далк спира колата си на паркинга и се запътва към ресторанта. Той чува женски писъци и викове, но не може да разбере какво казва жертвата. Обаче успява да различи две човешки фигури – мъж и жена, които изглежда се борели. Щом зрението му се пригодило към тъмнината, Далк не могъл да повярва на очите си. Насред паркинга лежала чисто гола жена! Над нея коленичел мъж, но Далк не могъл веднага да схване какво прави той.
Чарлс Гейтс, който току-що бил пристигнал на паркинга и едвам се бил наместил в инвалидния си стол, също чул писъците. Той, както и Дал, се запътили към жената. Когато мъжът над нея ги видял да идват, скочил на крака и побягнал. Гейтс стигнал до жертвата пръв.
„Боже мой! Прерязал е гърлото й!“ – възкликнал Гейтс, падайки от стола си. Той имал опит в оказването на първа помощ и забелязал, че жената не диша и не реагира. Тъй като не напипал пулс, започнал да й прави изкуствено дишане и сърдечен масаж.
Събрала се тълпа, а Далк казал на служителите в ресторанта да извикат полиция и линейка. После се върнал на паркинга, само за да разбере, че усилията на Гейтс да съживи жената са се оказали безплодни. Далк виждал защо. Жертвата била покрита с кръв и прободни рани.
Няколко минути по-късно Далк отново видял мъжа, който бил коленичил над жената. Той се задавал иззад ъгъла на съседната сграда и се насочвал към малък чуждестранен пикап, паркиран наблизо.
“Това е той!“ – извикал някой. – „Това е копелето!“.
Двама от другите присъстващи, Стан Конър и Ричард Берджио, се качили в колите си и се опитали да затворят изходите на паркинга, но мъжът с пикапа се качил на тротоара и отпрашил.
Твърдо решен да не го остави да се измъкне, Берджио се засилил след него. Пикапът вече се насочвал на юг по булевард „Маклафлин“ към Гладстоун. Шофирайки с над 160 км/ч Берджио успял да се доближи достатъчно, за да запише регистрационния му номер. Доволен, че е направил, каквото е могъл, той се отказал от преследването и се върнал на местопрестъплението, където заварил шерифите от окръг Клакамас и парамедици от пожарната служба.
Медиците се опитали да съживят жената, но без успех. Натоварили я в линейката и я откарали в болница „Емануел“ в Портланд, където я обявили за мъртва.
Междувременно, шерифите разпитали очевидците.
Шестима от разпитаните казали, че са чули писъците на жената около две минути преди да намерят тялото й. Майкъл Фийлдинг разказал на детективите как е бил събуден от виковете й. Казал, че вероятно би могъл да разпознае мъжа, когото видял да претичва под уличната лампа.
Шерифите намерили няколко разхвърляни дрехи недалеч от мястото, където лежала жената – сини джинси, син суитшърт с бял кант и една тенис обувка. Но, къде е другата обувка, питали се те?
Нито на паркинга, нито в дрехите намерили документи за самоличност. След още малко търсене, шерифите открили връзки за обувки, вързани на клуп в двата края, което им подсказало, че жертвата вероятно е била вързана с тях.
ДейтънСкоро след това детективите от шерифското управление в окръг Клакамас Джон Търнър и Майк Мачадо пристигат на местопрестъплението. Търнър проверява регистрационния номер, записан от Ричард Берджио, и научава, че собственикът на пикапа е 33 годишният Дейтън Лийрой Роджърс, живущ в Кенби, Орегон, на около 20 мили от местопрестъплението.
Търнър и неговият екип пристигат в дома на Роджърс около 5 часа сутринта. Наоколо нямало и следа от пикапа и детективите разбират от роднина на заподозряния, че Роджърс не си е у дома и вероятно е в сервиза си.
Детектив Търнър пристига в сервиза в 5:35 часа. Започва да чука по вратата, докато не му отворя мъж с кръвясали очи. Лъхайки на алкохол, той се представя като Дейтън Роджърс. Търнър му казва, че са тук във връзка с разследване на убийство и Роджърс ги пуска вътре.
Макар зениците на мъжа да били разширени, детектив Търнър забелязал, че той ходи без да залита и говори нормално. Роджърс им казал, че цяла нощ е бил в сервиза.
„Нещо против да огледам наоколо?“ – попитал Търнър.
„Давайте, претърсвайте“ – казал Роджърс. – „Претърсете и пикапа, ако искате“.
Роджърс казал на детективите, че колата му е бил в сервиза през цялата нощ. Търнър го погледнал скептично, отишъл до пикапа и вдигнал предния капак.
„Цяла нощ, а?“ – казал той и понечил да пипне двигателя, който бил твърде горещ. -„Не си излизал изобщо, така ли?“.
Роджърс, или някой друг, наскоро е карал колата, помислил си Търнър, отдръпвайки ръка от горещия двигател.
„Какво се е случило с ръката ти?“ - попитал той, забелязвайки че дясната ръка на Роджърс е бинтована. – „Да не си се порязал?“.
Роджърс обяснил, че преди няколко часа се е порязал с трион. Търнър се поинтересувал дали е напускал сервиза, за да отиде да го превържат в спешното; Роджърс с готовност обяснил, че е ходил до болницата в Орегон.
Значи все пак е излизал, помислил си Търнър, чудейки се защо мъжът го бил излъгал в началото. Ако нямало какво да крие, защо се държал толкова подозрително?
Нямало съмнение, че пикапът на Роджърс е същият, видян на местопрестъплението. Съвпадал по описание и регистрационен номер. Заради това и подозрителното поведение на Роджърс, той бил арестуван и отведен от окръжния арест, където го задържали по обвинение в убийство.
Междувременно, детективите идентифицират убитата жена като 25 годишната Дженифър Лайза Смит, майка на две деца. Проверката на миналото й разкрива, че е била арестувана за проституция и неприлично поведение на обществено място.
Подобна проверка на миналото на Роджърс показва, че той също не е чужд на полицията. През 1972 година, когато е на 18, той качва в колата си 15-годишна стопаджийка в град Юджийн, Орегон. Убеждава я да отиде с него на усамотено място, за да правят секс. Рискувайки да бъде обвинен в гавра с непълнолетна, след няколко дни той пак се среща с момичето и двамата отново правят секс в гората.
След като свършили Роджърс се навел над нея, сякаш искал да я целуне. Вместо това, пробожда корема й с ловджийски нож. Кървящото момиче убеждава Роджърс да я откара в болницата. Тя оцелява и разказва на полицията за нападението. На 13 февруари 1973 година Роджърс пледира за виновен и получава 4 години условна присъда.
След по-малко от шест месеца Роджърс напада две 15-годишни момичета със стъклена бутилка. Този път го обявили за невинен, заради умствени проблеми. Изпращат го в щатската болница, откъдето е изписан на 12 декември 1974 година.
През януари 1976 година Роджърс е обвинен в изнасилване в окръг Клакамас, но впоследствие обвиненията отпадат. През февруари същата година обаче, докато обвинението все още висяло над главата му, той качва в колата си две гимназистки и заплашвайки ги с нож изнасилва едната. После им се извинил и се престорил, че всичко е било на игра.
Въпреки това срещу него са повдигнати обвинения в изнасилване и склоняване на непълнолетни към разврат. Той пледирал за невинен поради невменяемост. Осъдили го само за склоняването и получил максималната присъда от 5 години затвор.
Докато детективите се заравяли все по-дълбоко в миналото на Роджърс, те научили, че той е влизал в затвора за най-различни прегрешения, сред които отвличане на местна проститутка.
ДоказателствоМеждувременно детективите получават информация от роднина на Роджърс и се връщат в сервиза му, където пресяват пепелта от печката на дърва в неговия офис. Там откриват нещо, приличащо на останки от тенис обувка. Експертизата показва, че металните части, намерени в печката, съвпадат напълно с онези от обувката, открита на паркинга. Сред пепелта имало още парченца цветно стъкло, кристали и капси с формата на звездички.
Пикапът на Роджърс също бил старателно претърсен. В купето имало кръв и множество нарези от нож по таблото, тапицерията, тавана и пътническата врата. На външната дръжка на вратата открили отпечатък от пръста на Дженифър Смит. В задната част на пикапа намерили част от капачка от кутия портокалов сок.
Сетне детективите се запътили към болницата в Орегон, за да проверят доколко е вярна историята на Роджърс за наранената му ръка. Докторът в спешното им казал, че раната не е била назъбена, а гладка и чиста, като нанесена от нож.
Макар да били убедени, че Роджърс е техният човек, детективите извикали Майкъл Фийлдинг да направи разпознаване по снимка. На очевидецът му трябвали по-малко от 20 секунди, за да идентифицира Роджърс сред фотографиите на други шестима мъже.
Детективите разпитали и проститутките по улиците на Портланд и не се изненадали особено, когато се оказало, че няколко от тях го познават.
Много от нощните жрици го разпознават по снимка; няколко казват, че се представял като Стив. Една от жените казва на детективите, че е видяла Дженифър Смит да отива към пикапа му три часа преди да бъде убита.
Детективите научават, че той почти винаги казвал на момичетата, че е професионален комарджия от Лас Вегас, или понякога от Рино, и че обикновено им предлагал от 40 до 80 долара за сексуален сценарий, включващ бондидж. Събличал жените чисто голи, след което връзвал китките и глезените им с въже, кучешки нашийник, кабели, найлонови чорапи, връзки за обувки и други подобни. Но някои споделили, че Роджърс понякога стигал много по-далеч от връзването, причинявайки им силна физическа болка, мъчения и дори обезобразяване.
Една проститутка казва на детективите, че Роджърс имал фетиш към крака и намирал женските стъпала за крайно възбуждащи. Тази подробност се сторила интересна на детективите, тъй като Дженифър Смит била боса, когато я открили. Други момичета казали, че всички „срещи“ се състояли в предната част на пикапа, като Роджърс обикновено започвал с пиене на водка и портокалов сок. Той спирал в някой магазин по пътя, за да си купи сок в малки кутийки.
Едно от момичетата придружава детективите до магазина и му показва марката на предпочитания от Роджърс сок. Капачката съвпадала напълно с онази, открита в пикапа му. Водката купувал в малки шишенца, като онези, предлагани в самолетите.
Според разказа на друго момиче, Роджърс й бил предложил 50 долара за нормален секс. Вместо това, вързал ръцете и краката й и я изтезавал с часове, хапейки я по гърдите, задника и стъпалата до кръв. Друга проститутка разказва подобна история, само че той я бил заплашил, че ще отреже гърдите й с нож. Трета казва на детективите, че Роджърс бил нарязал дрехите й с мачете, а четвърта, че бил отрязал парченце от петата й с макетно ножче. Друго момиче споделя, че той я бил изложил на такава болка в продължение на шест часа, че накрая тя му се молела да я убие. Всички жени твърдели, че Роджърс обичал да мастурбира по време на „сеансите“.
Ранените ръце на Дженифър Смит
Аутопсията показва, че по тялото на Дженифър Смит има най-малко 11 рани, 10 от които много дълбоки. Съдебният лекар открива 8 прободни рани по предната част на трупа, една от които е прерязала главна артерия от лявата страна на гърдите и вероятно е причинила смъртта. Гърлото на жертвата също било прерязано.
Дейтън Лирой Роджърс е обвинен в убийството на Дженифър Смит, извършено след изнасилване, отвличане, сексуален тормоз и мъчения.
Роджърс наема за свой защитник орегонския адвокат Артър Каноус и пледира за невинен по всички обвинения. Съдът преценява, че не бива да го пуска под гаранция до началото на процеса.
Гората МолалаВ понеделника на 31 август ловецът Евърет Банярд преследва дивеча си в частен имот за дърводобив югоизточно от Молала, когато почти се спъва в голото, частично погребано тяло на млада жена. Силно разложеният труп бил небрежно покрит с клони. Разстроеният ловец побързал на съобщи за находката си на властите в окръг Клакамас.
Когато детективите пристигат в отдалечената местност край река Молала, любимо място на любителите на природата, ловците и рибарите, ловецът ги повежда нагоре по стар черен дърварски път към почти отвесния скат, където намерил тялото.
Първоначално детективите не могли да преценят дали тялото е заровено случайно от природните стихии или някой се е опитал да го скрие. Но едно нещо било сигурно – ставало въпрос за жертва на убийство.
Поради късния час не претърсили района същата вечер, но поставили часовои да охраняват местопрестъплението до пристигането на криминалистите на следващата сутрин.
Властите претърсват гората Молала
Още в началото на търсенето на следващия ден са открити два трупа на разстояние 15 метра един от друг и близо до първия. Мястото приличало на „масов гроб“, подобен на онзи, използван от Убиеца от Грийн Ривър в щата Вашингтон. Предполагайки че наоколо има още тела, разследващите призовали на помощ Колт – кучето следотърсач на шерифите от окръга.
В следващите пет дни от планинския склон са свалени общо 7 женски тела. Всичките голи и със следи от намушкване, изтезания и обезобразяване. Стъпалата на някои от жертвите били грубо отрязани в глезена с някакво назъбено острие, вероятно трион. При една от жертвите костта била отрязана почти до края и после прекършена като клон. Това накарало детективите да мислят, че може би извършителят е рязал стъпалата на жените, докато са все още живи, опитвайки се да им причини още по-големи страдания. Вероятно тази жертва е изпаднала в шок, докато е режел крака й и той е прекършил костта й, за да я накара да реагира от болка. Всяка
