Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2017 15:01 - Филмите ме карат да убивам!
Автор: krimi99 Категория: Други   
Прочетен: 560 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Вероятно мнозина почитатели на филмите на ужасите са изпитвали желание да пресъздадат жестоките престъпления, които виждат на екрана. Но също така е факт, че милиони други хора са в състояние да гледат същите тези кадри, без това да предизвиква у тях желание да убиват.

Звучи логично жестоките образи от филмовите ленти да са способни да подтикнат определени личности към агресия. По податливите на внушение хора извличат от историята, която ги вдъхновява, своя модел на действие, и дори понякога интерпретират филма като разрешително за убийство. Дали филмите ги карат да убиват? Дали те им дават идеи, методи и дори жертви? Подобни неща са се случвали и вероятно ще продължават да се случват.

Писък image

Филмът "Писък", режисиран от Уес Крейвън

Филмът „Писък“, режисиран от Уес Крейвън, показва на екрана един злодей, носещ продълговата призрачна бяла маска и черно наметало. Излъчената през 1996 г. лента, представлява сатира на колекция от слашър филми от миналото. Главната героиня, която е преследвана от маниакалния убиец, трябва да разкрие тайните на родния си град, за да спаси себе си. Но дори сатирата може да накара един нестабилен ум да изгуби представа за реалността.

В продължение на три-четири години след излъчването на „Писък“ филмът вдъхновява няколко тинейджъри да извършат убийство: едно момче и неговият братовчед от Лос Анджелис, които били обсебени от филма, убиват майката на първия, пробождайки я с нож 45 пъти; един мъж, носещ призрачната маска, застрелва една жена във Флорида; едно момче във Франция убива родителите си, облечено като „Призрачното лице“; две момчета от Англия многократно наръгват с нож трето дете, което успява да оцелее, заявявайки, че филмът ги е накарал да го направят.

Точно преди нападението над Ашли Мъри двете гореспоменати английски момчета – Даниел Гийл (14 г.) и Робърт Фулър (15 г.) – гледали „Писък“ в дома на един наркодилър. Той им показал разни окултни предмети и оръжия и им казал, че боговете искат Мъри да умре. Тяхната защита гласяла, че това е замъглило границата между фантазия и реалност, и добро и зло. В училищните тетрадки на момчетата имало рисунки на ножове и на „Призрачното лице“.

Според някои изследвания, филмите с насилие се отразяват по-силно на хора, които имат наследствена склонност към агресия и са преживели травматично детство. Мъжкият пол, агресивните ролеви модели и аномалиите в предната кора на мозъка са рискови фактори. Високо рисковите индивиди имат ниска степен на търпимост и непоносимост към наложени социални правила. Високото ниво на тестостерон у мъжете е свързано с агресията. Според едно проучване, високо ниво на тестостерон се наблюдава и при агресивните жени. Определени черепни травми също биха могли да предразположат някои хора към насилие.

Някои проучвания показват, че по времето, когато едно дете навърши 18 години, то вече е видяло около 100 000 образи на жестокост по телевизията, във филмите и компютърните игри. Логично е да предположим, че излагането на подобно влияние води до някакви неприятни ефекти.

Психозата „Матрицата“ image

Матрицата

Един от най-често споменаваните филми в съдебни процеси за убийство в последните години е излъчения през 1999 г. „Матрицата“, с участието на Киану Рийвс в ролята на Нео. Нео разбира, че е живял в една компютърно генерирана виртуална реалност и избира да излезе от нея. Той разчита на фантастични бойни умения и доста насилие, за да спаси света. Действията му са подчинени на една висша цел, която придава на неговата ярост благороден привкус. Но това е филм.

А дали е така? Очевидно доста убийци са склонни да вярват, че живеят в Матрицата и това оправдава извършените от тях убийства.

Мнозина вярват, че Дилън Клеболд и Ерик Харис, които през 1999 г. извършват масовото убийство в гимназията Колумбайн, са били вдъхновени от филма, но те не оцеляват, за да го потвърдят. Тази версия е подкрепена от факта, че по време на клането двамата били облечени в дълги, черни шлифери също като Нео.

image

Лий Боуд Малво

Лий Боуд Малво, един от „Вашингтонските снайперисти“, които извършиха 10 убийства през 2002 г. в Щатите, е огромен почитател на филма. В затвора той пишел бележки и дори една петиция, в които апелирал хората да се освободят от Матрицата. Той казал на агентите от ФБР да гледат филма, ако искат да разберат как работи умът му.

Двадесет и седем годишният шведски студент Вадим Миседжес убива и разчленява своята хазяйка в Сан Франциско, и в своя защита казва, че е бил „засмукан“ в Матрицата. Той признава, че е одрал жертвата си и е хвърлил тялото й на боклука, защото тя излъчвала „лоши сигнали“. Миседжес пледирал за невменяем и, тъй като вече бил диагностициран като умствено болен, случаят не стигнал до съда.

Тонда Лин Ансли напада своята хазяйка в Охайо със същото оправдание, като впоследствие твърдяла, че това всъщност не се е случило, а е било сън. Тя си била набелязала и три други жертви, за които смятала, че контролират ума й. Ансли също пледирала за невменяема и не е съдена.

image

Тонда Лин Ансли

Деветнадесетгодишният Джо Кук от Вирджиния твърдял, че не е осъзнавал какво прави, когато се облякъл като Нео, грабнал пушката си и застрелял своите осиновители. Първоначално адвокатът му възнамерявал да пледира за невменяемост, но младежът решил да поеме отговорност за убийствата и се признал за виновен.

Оказало се, че неговите биологични родители са диагностицирани като параноидни шизофреници. Психиатричната му оценка показала, че той е бил повлиян от идеята, че живее в един нереален свят и е бил генетично предразположен да превърне това чувство в реалност. Голяма роля бил изиграл и фактът, че момчето прекарвало дълги часове, играейки на компютърни игри с насилие, както и това, че бил тормозен от връстниците си. Всичко това се насъбирало в него и накрая той просто избухнал. Джо Кук е осъден на 40 години затвор.

„Баскетболни дневници“ image

Баскетболни дневници

Филмът „Баскетболни дневници“ от 1995 г. е адаптация по книгата на Джим Карол, който разказва за пропадането си в света на наркотиците. Като член на един успешен училищен баскетболен отбор той трябва да се справи с апетита си към хероина и хомосексуалните домогвания на своя треньор. Неодобрението на майка му го кара да избере живота на нюйоркските улици, където се превръща в крадец и мъжка проститутка.

Филмът предизвиква скандал с картинното изобразяване на наркоманията и проституцията, а една от сцените в него вдъхновява няколко училищни стрелби. Това е моментът, в който Джим (в ролята Леонардо ди Каприо) сънува как влиза в училището си, облечен в дълъг черен шлифер, и застрелва няколко свои съученици и учители с пушка.

Скоро след излъчването на филма, на 2 февруари 1996 г., облеченият в дълго палто Бари Лукейтис (14 г.), влиза в часа си по алгебра в Моузес Лейк щата Вашингтон. Той криел под палтото си два пистолета, девет пълнителя с муниции и мощна пушка.

image

Бари Лукейтис

Той извадил пушката и започнал да стреля, убивайки 14-годишния Мануел Вела. Друг негов съученик бил уцелен в гърдите, а учителят, който пишел на черната дъска, в гърба. Едно 13-годишно момиче, което седяло на първите чинове, получило куршум в ръката.

„Това май е по-готино от алгебрата, а?“ – казал той с усмивка.

След това Лукейтис взел заложници, като позволил ранените да бъдат изведени, но в крайна сметка бил притиснат в ъгъла от един учител, който сложил край на безразсъдната му обсада. Жертвите от стрелбата били трима, а Лукейтис извинил поведението си с „лошо настроение“ и с това, че е бил тормозен от съучениците си.

image

Майкъл Карнийл

В спалнята му полицията открива романа „Гняв“ на Стивън Кинг, в който едно момче застрелва своя учител по алгебра, и филма „Баскетболни дневници“. Самият Лукейтис казва, че е бил вдъхновен от клипа на Пърл Джем към песента им „Джереми“, в който има подобна сцена на насилие в класна стая.

Един друг училищен стрелец на име Майкъл Карнийл също потърсил вдъхновение в „Баскетболните дневници“. След като в продължение на година размишлявал върху това, че трябва „да направи нещо голямо“, той убива трима свои съученици в Падука щата Кентъки и ранява още петима.

Лукейтис бил вдъхновен и от един друг филм: „Родени убийци“. През следващите години този филм се споменава като причина за още няколко училищни престрелки, извършени от деца.

„Родени убийци“ image

Родени убийци

Мики и Малъри Нокс (в ролите Уди Харълсън и Джулиет Луис) са двамата брутални убийци от филма на Оливър Стоун „Родени убийци“, който излиза по кината през 1994 г. Замислен като изявление срещу нивото на насилие, толерирано от американското общество, и начина, по който престъпниците се превръщат в герои, филмът използва за вдъхновение истински злодеи, като спонтанния убиец Чарлз Старкуедър и неговата приятелка Карил Ан Фугейт, и Бони и Клайд, за да създаде два персонажа, чийто смъртоносен поход (над 50 жертви) ги изстрелва към международната слава.

Филмът е изпълнен с кръв и образи на жестокост, тъй като двамата психопатични влюбени използват убийствата и мъченията като афродизиак. Те казват, че насилието ги кара да се чувстват живи. По този начин приравняват убиването с властта, контрола и мъжеството. Освен това убийците, които изглеждат като герои, в сравнение с родителите-насилници и покварената съдебна система, никога не получават заслуженото за своите действия.

Кимвер Джил, който през септември 2006 г. убива 19 души и ранява един в колежа Доусън в Монреал преди да отнеме собствения си живот, казва, че този филм е един от любимите му. „Родени убийци“ бил гледан и от Сара Едмъндсън и Бенджамин Дарас, които през 1995 г. тръгват на убийствен поход.

Те прекарали вечерта на 5 март, тъпчейки се с LSD и превъртайки филма отново и отново. На следващата сутрин се качили в колата си, въоръжени с .38-калибров пистолет, и пресекли границата на Оклахома и Мисисипи, където убили един човек във фабрика за памук. След това нахълтали в един магазин в Луизиана, където простреляли Патси Байърс в главата, оставяйки я парализирана. Нейният съпруг завел дело срещу Едмъндсън и Дарас, и срещу Оливър Стоун и останалите създатели и дистрибутори на филма.

Делото срещу Стоун и продуцентските компании било отменено, но съпругът обжалвал и то било върнато за разглеждане. Върховният съд отказал да преразгледа решението и през март 2001 г. процесът срещу Стоун и Тайм Уорнър бил прекратен, тъй като не съществували доказателства, че те са възнамерявали да провокират насилие.

Други престъпления, за които се смята, че са били вдъхновени от „Родени убийци“, са:

  • Четиринадесетгодишно момче от щата Тексас обезглавява едно 13-годишно момиче.
  • Банда, която била гледала филма 19 пъти, убива един шофьор на камион в щата Джорджия.
  • Клането, извършено от Майкъл Карнийл над съучениците му в Падука щата Кентъки.
  • Ерик Харис и Дилън Клеболд използвали инициалите от заглавието на филма, като код за насилие.
„Кралят на рибарите“ image

Джордж Хенърд

Джордж Хенърд бил гледал документален филм за разгневения на света убиец Джеймс Хъбърти, който на 18 юли 1984 г. убива 21 души в заведение на Макдоналдс в Сан Исидро щата Калифорния. Той бил гледал и филма на Тери Гилиъм от 1991 г. „Кралят на рибарите“, с участието на Джеф Бриджис и Робин Уилямс, в който един радиослушател взима твърде навътре една забележка на радиоводещия, отива в един ресторант и открива огън, убивайки маса народ.

Повлиян от тези два филма, Джордж Хенърд също решава да направи подобно драматично публично изявление. Хенърд бил смятан за луд от повечето хора. Той често казвал на напълно непознати хора неща от сорта на: „Искам да кажеш на всички, че, ако не спрат да се ровят в къщата ми, нещо ужасно ще се случи“.

Той точно бил навършил 35 години на 15 октомври 1991 г. На следващия ден Хенърд вкарал с пълна газ своя Форд пикап през витрината на едно кафене в Килийн Тексас. Той ударил един възрастен човек и клиентите, които се втурнали да помагат на пострадалия, в началото си мислели, че това е просто инцидент. Но тогава Хенърд изскочил от колата, въоръжен с полуавтоматичен Глок 17 и един Ругер P89, и започнал да стреля.

image

Кралят на рибарите

Неясно защо, той позволил на една жена с дете да напусне кафенето, макар че тя трябвало да остави там мъртвата си майка. Един от оцелелите си спомня, че Хенърд се хилел през цялото време.

Дошла полицията и наредила на Хенърд да хвърли оръжието си, но той го насочил срещу тях. Полицаите успели да го улучат с два куршума, което го принудило да се скрие. Очевидно осъзнавайки, че това е краят, той насочил единия пистолет към главата си и дръпнал спусъка. Когато полицаите влезли вътре, те заварили 22-ма убити и 23-ма ранени. У мъртвия Хенърд бил намерен билет за прожекцията на „Краля на рибарите“.

Макар Хенърд да бил самотник, той нямал очевидна причина да бъде толкова гневен. Той живеел в приятен дом и бил сравнително привлекателен мъж. Баща му бил хирург. Той бил подал молба да бъде приет отново в Търговския флот, но шест месеца преди инцидента тя била отхвърлена. Един от познатите му разказва, че той таял свирепа омраза към доминиращата си майка, която описвал като змия. Хенърд хранел необосновани делюзии, че е тормозен от жените.

„Шофьор на такси“ image

Джон Хинкли

Доста престъпления са били вдъхновявани от сюжети и сцени от филми, но малко от тях са предизвиквали подобен медиен интерес, като случая свързан с филма „Шофьор на такси“ от 1976 г.

Джон Хинкли младши бил обсебен от филма и в частност от младата актриса, която участва в него, а именно Джоди Фостър. Той прочел книгата и гледал филма отново и отново, търсейки в него указания за следващите си действия. Робърт де Ниро играе ролята на неуравновесения таксиметров шофьор Травис Бикъл, който решава да убие един от кандидатите за президент на Щатите, за да привлече вниманието на жената, която харесва. Той не успява да осъществи начинанието си и вместо това се забърква с младата проститутка Айрис (Джоди Фостър). Той я спасява, убивайки трима души, и по този начин се превръща в неин герой.

Хинкли очевидно бил много впечатлен от всичко това и в желанието си да привлече вниманието на Джоди Фостър решил да премахне президента Джими Картър. Той започнал да го следи, но му се наложило да постъпи на лечение, за се справи с депресията си, през което време Картър бил сменен от президента Роналд Рейгън. На 30 март 1981 г. пред хотел „Хилтън“ във Вашингтон окръг Колумбия Хинкли изпразва револвера си и успява да рани президента Рейгън и още трима души, след което е арестуван.

image

Шофьор на такси

На процеса срещу него Хинкли пледира за невменяем. Той до такава степен се идентифицирал с Травис Бикли, че се обличал като него и го имитирал до съвършенство. Той живеел изолиран в своя свят от фантазии, докато накрая не повярвал напълно, че е шофьорът на такси.

Филмът бил прожектиран на съдебните заседатели, за да им помогне да разберат как Хинкли се е превърнал в този „персонаж“. Подсъдимият протягал врат, за да види по-добре своя герой на екрана. Той изгледал задълбочено целия филм, но очевидно му било трудно да понесе сцената, в която Айрис прегръща своя сводник – един от хората, които таксиджията Бикъл убива по-късно.

Процесът продължава седем седмици. През 1982 г. Хинкли е обявен за невинен поради невменяемост и е изпратен в психиатрична болница. Манията му по Джоди Фостър продължила и през следващите две десетилетия. Тъй като присъдата му разстроила американската общественост, федералното правителство преразгледало законите свързани с невменяемостта. Четири щата напълно я премахнали като довод за защита.

Все пак Съединените Щати не са единственото място, където убийците черпят вдъхновение от филмите.

„Кралицата на прокълнатите“ image

Кралицата на прокълнатите

Двадесет и две годишният Алан Мензис бил обсебен от вампирския филм „Кралицата на прокълнатите“, направен по едноименната книга на Ан Райс, и смятал главната героиня в него, вампирката Акаша, за своя „кралица“. Той бил гледал филма над 100 пъти. В един момент младежът започнал да вярва, че Акаша му се явява и му заповядва да върши разни неща.

Акаша, изиграна от починалата певица и актриса Алая, е изобразена във филма като родоначалника на всички вампири. Тя е свиреп хищник, който не изпитва никакви угризения. Красива, чувствена и секси Акаша пленява фантазията на не един тинейджър.

Най-добрият приятел на Мензис Томас Макендрик му показал филма за първи път и той започнал постоянно да му го иска назаем. Скоро Акаша се превърнала в действителност, както и другите вампири от филма, а Мензис започнал да нарича сам себе си „Леон“. Той вярвал, че Акаша го посещава редовно и му е обещала да го дари с безсмъртие, ако в замяна на това убива хора. Не след дълго приятелят му Макендрик изчезва безследно на 11 декември 2002 г.

Когато бащата на Мензис се прибрал у дома в този ден, той забелязал кървави петна из цялата къща. Това го разтревожило, но Алан му казал, че се е порязал на консерва и кръвта е от раната му.

image

Алан Мензис

На 4 януари дрехите на Макендрик били намерени в мочурищата и два дни по-късно полицията претърсила дома на Мензис. След срещата с полицията Алан взел свръх доза наркотици и се озовал в болницата. На 18 януари 2003 г. останките на Макендрик били открити в един плитък гроб. Той бил намушкан 42 пъти с голям нож в лицето, главата и тялото, и бил ударен шест пъти по главата с инструмент, подобен на чук.

Мензис казал, че бил решил да продаде душата си, за да се прероди за друг живот, под друга форма. По време на процеса той хвърлил вината върху другото си аз, което се било появило под влиянието на филма, и казал, че му се иска никога да не го е гледал. Той разказал пред съда, че на 11 декември Макендрик бил допуснал фаталната грешка да обиди Акаша. Тогава Мензис „превъртял“ и го намушкал и пребил до смърт. След това той пил от кръвта му и го принесъл в жетва на Акаша.

Съдебното жури заседавало в продължение на час и взело решението, че Мензис е виновен в убийството. Съдията му дал минималната присъда от 18 години.

„Десет божи заповеди“

През 1959 г. в Западна Германия бродел „Звярът от Черната гора“. В една тъмна алея в град Карлсруе бил открит трупът на жена. Тя била изнасилена, а гърлото й прерязано с бръснач. Същата нощ една друга жена съобщила, че е била нападната от някакъв мъж, който избягал подплашен от преминаваща кола. Полицията не могла да събере достатъчно следи, които да я доведат до ареста на заподозрян.

През следващите няколко месеца се появили телата на още жени и постъпили още сигнали за сексуални нападения. Студентката Дагмар Клинек била хвърлена от влака, след като била изнасилена в празния вагон. Тя била намушкана с нож до смърт.

image

Хайнрик Померенке

През лятото на 1960 г. в Хорнберг един млад мъж отишъл да вземе новия си костюм от шивача, но забравил там куфарчето си. Шивачът отворил куфарчето и открил вътре една рязана пушка. Той се обадил на полицията и те зачакали връщането на разсеяния клиент. Това бил 23-годишният Хайнрих Померенке.

При разпита той си признал, че е извършвал обири в един съседен град. Само за да го изпробват, полицаите му казали, че са открили по костюма му петна от кръв, които съвпадали с тази, намерена при няколкото жертви в района на Черната гора. Померенке се вързал на номера им и си признал, че е изнасилил и убил няколко жени (според някои източници десет). Той бил обсебен от секса още от съвсем малък, но в действителност един филм го бил подтикнал да действа.

Той обяснил, че бил гледал прожекцията на „Десетте Божи заповеди“ и, виждайки как безнравствените жени танцуват около Златния телец, решил, че „трябва да убива“. Това била неговата мисия. Той бил обвинен в четири убийства и 21 изнасилвания. Въпреки предполагаемата си невменяемост Хайнрих Померенке получил шест доживотни присъди.

Други филми

„Американска история Х“ (1998) — Едуард Нортън играе ролята на американски неонаци




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krimi99
Категория: Други
Прочетен: 20921
Постинги: 18
Коментари: 2
Гласове: 58
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031