Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06 21:12 - Марта Уайз: Отровителката от Охайо
Автор: krimi99 Категория: Други   
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове:
1



 image

Няма нищо особено в град Хардскрабъл, Охайо, особено за кокалеста, глуповата и бедна жена, каквато е Марта Уайз. Вероятно затова тя се обръща към необичайно хоби – смъртта. Тя с радост посещава погребения, плаче заедно с опечалените близки, независимо дали познава починалия или не.

„Харесвам погребенията”, казва Марта. Приятно ѝ е да се намира сред тъжни хора, слушайки хлипания и плач на опечалени. 15 години тя не е пропускала погребение в радиус от 20 мили до дома си, независимо, че понякога се налага да върви пеш, докато я заболят краката.

Но след 1923 година на Уайз не ѝ се налага да пътува надалеч, за да намери опечалени, с които да плаче – след тази година, покрай нея има достатъчно смърт. Първо съпругът ѝ, след това в бърза последователност майка ѝ, леля ѝ и чичо ѝ умират. И дълго време никой не подозира какво се случва в действителност в дома на Марта Уайз. Никой не я подозира, защото тя винаги е водила живот, достоен повече за съжаление, отколкото за нещо друго.

Ранни години и готварски умения

 

Марта Уайз е родена с името Марта Хейзъл през 1884 година. Майка ѝ Соуфи Хейзъл и нейният съпруг са бедни фермери в Хардскрабъл, малък град в Медина Каунти, Охайо. Марта има трима братя и една сестра.

Марта не била умна, нито красива и не притежавала особени качества, с които да привлече съпруг, камо ли да си намери добра партия. Това, че непрекъснато тичала при доктора с болежки, които той не можел нито да установи, нито пък да излекува, съвсем не ѝ помагало. Марта била на път да остане стара мома, когато през 1906 година посетила готварски фестивал в Хардскрабъл, където млади дами от околността показвали готварските си умения. Пилешките сандвичи на Марта явно били достатъчно вкусни за Албърт Уайз, за да пренебрегне той мътния ѝ поглед и напредващата ѝ възраст. Той започнал да ухажва застаряващата Марта и не след дълго ѝ предложил брак.

Докато смъртта ги раздели

 

Бракът на Марта и Албърт изобщо не приличал на приказка. Марта била третирана по-зле и от Пепеляшка. Албърт, около 20 години по-възрастен от съпругата си, се отнасял с нея като с нещо средно между прислуга и животно, дори когато забременяла. Биел я за всичко, което според него не вършела както трябва. Биел я, защото понякога си говорела сама, биел я, защото не била умна, нито красива. Вместо любов и разбирателство, в брака на Марта имало побоища и крясъци.

„Продължавах да ора, да копая и да готвя”, припомня си Марта години по-късно за времето, когато е била бременна.

Не е ясно дали тежката работа има нещо общо, но бебето, което Марта кръщава Албърт като баща му, почива малко след раждането си.

Следващите 4 деца на Марта и Албърт – Лестър, Еверет, Гъртруд и Кенет се раждат в бърза последователност след Албърт и оцеляват, но те не са утеха за майка си. Тя все още трябва да оре, да се грижи за фермата и семейството си. Ако не го прави – получава от съпруга си поредната порция бой.

Това влудявало Марта. Понякога най-големият ѝ син Лестър я виждал да се скита из фермата посред нощ, сякаш търси нещо.

През 1923 година Албърт Уайз внезапно се споминал. И въпреки че приживе той се отнасял с жена си ужасно, след смъртта му Марта напълно се сринала психически. Нощните ѝ разходки вече не се ограничавали само с фермата, а понякога до съседните стопанства. Съседите ѝ твърдяли, че понякога лаела като куче. Започнала да се разхожда по улиците и да си говори сама, запалила няколко плевни и на няколко пъти откраднала вещи от магазини на главната улица в  Хардскрабъл.

Ухажване, планове и нещо друго

По същото време, наближавайки 40 и с 4 деца, за които трябва да се грижи, Марта решила, че ще е най-добре ако се омъжи отново. И въпреки невзрачната си възраст, въпреки че не била особено умна и очевидно имала психични проблеми, Марта успяла да омае своя съсед – Уолтър Джоунс – женен мъж с пет деца.

Майката на Марта, 72 годишната Соуфи Хейзъл изобщо не одобрявала плановете на дъщеря си и дала гласност на възраженията си. Марта била бясна и двете жени жестоко се скарали. Тя била влюбена в Джоунс и искала той да се разведе с жена си и да се ожени за нея. В ума си тя се виждала мащеха на децата му, щастливо омъжена и уважавана, както никога през живота си.

Въпреки всичко, Марта се подчинила на волята на майка си и в крайна сметка прекратила връзката с Уолтър Джоунс. Той се преместил със семейството си в Кливланд и двамата повече никога не се видяли.

Но в съзнанието на Марта за краха на любовта ѝ виновна била Соуфи. И Марта я мразела за това. Много скоро семейството ѝ, както и целият град Хардскрабъл щели да съжаляват за отвратителното си отношение към Марта Уайз.

През октомври 1924 година Марта поканила майка си и други членове на семейството на вечеря за Деня на благодарността. Преди вечерята Марта посетила аптеката и закупила няколко унции арсеник, като на аптекаря обяснила, че има плъхове в плевнята си. Тя всъщност планирала да убие най-близките си роднини, които в нейните представи стояли на пътя на щастието ѝ.

По време на вечерята Марта подправила водата на гостите си с арсеник. Същата вечер Соуфи Хейзъл, както и още няколко членове на семейството се оплакали от стомашни болки. И докато останалите бързо се оправили, Соуфи Хейзъл се влошила и на 13 декември починала. Докторите обявили, че причината за смъртта ѝ е стомашен вирус.

На погребението Марта Уайз плакала и се вайкала, изглеждайки силно разстроена от смъртта на майка си.

Още смърт

Марта не спряла след смъртта на майка си. На пръв поглед тя била изключително разстроена. Хората я съжалявали – да изгуби съпруга и майка си в рамките на по-малко от две години било трагедия, но никой не заподозрял психически нестабилната, глупава Марта.

image

Фред Джейнке, Фред Джейнке мл, Соуфи Хейзъл и Лили Джейнке, жертви на отровителката.

През следващата година тя сложила отрова във водата на 17 членове на собственото си семейство. Въпреки всичко, никой не я заподозрял. Тя била решена да се оттърве от всички, които според нея стояли на пътя на щастието ѝ.

След новогодишното празненство, организирано от Марта, чичо ѝ – Фред Джейнке, жена му Лили и шест от децата им, на възраст между 9 и 25 години, получили страшни стомашни болки. Няколко от тях постъпили в болница. През януари Лили починала. Фред я последвал на 9 февруари.

Невероятно, но смъртта и на двамата била отдадена на стомашен вирус, въпреки историята на Марта и смъртта, която я следвала навсякъде. Едва след още няколко мистериозни пожара, последвали смъртта на Фред и Лили, шерифът на Хардскрабъл започнал да става подозрителен и започнал разследване.

Съвсем скоро шерифът вече имал улики. Марта не била особено предпазлива. Тя подписала в аптеката покупката на голямо количество арсеник, отравянето с който дава симптоми, много подобни на стомашен вирус или инфлуенца.

Властите решили да ексхумират Лили Джейнке. В стомаха ѝ се съдържало огромно количество арсеник.

Шерифът на Медина Каунти – Фред Рошон извикал Марта на разпит. Съпругата му – Етел Рошон, също присъствала и щяла да изиграе много важна роля в разследването. Уайз дълго време твърдяла, че не знае нищо, че няма нищо общо със смъртта на роднините си и че е купила арсеника, за да трови плъхове.

Вероятно щяла да продължава да отрича, ако не била жената на шерифа. Започнало да вали и Етел Рошон казала на Марта:

„Слушай сега, Марта, дъждът – това е гласът на Бог, който казва „ти го направи, ти го направи””

Няколко минути по-късно, слушайки дъжда, Марта се прекършила. Тя изплакала „О, да, Боже, направих го. Дяволът ми каза да го направя!”

Тя признала, че е отровила първо майка си на Деня на благодарността, а после и леля си и чичо си. Признала и, че е дала отрова на 17 от членовете на семейството си.

Вестниците веднага гръмнали със заглавия като „Дяволът в долината Хардскрабъл” и „Малоумната Марта взима душите на хората в Медина”. Според тях, „манията по погребения” на Марта била виновна за убийствата.

Не пий водата

Няколко дни след ареста на Марта станало ясно, че мотивът за убийствата е далеч по-тривиален. Сред хората в градчето Хардскрабъл било добре известно, че Соуфи Хейзъл не одобрявала плановете за женитба на дъщеря си. Но малко от тях знаели, че Соуфи заплашила дъщеря си, че ще се отрече от нея, ако тя не прекрати връзката си с Уолтър Джоунс.

Марта Уайз била съдена само за убийството на Лили Джейнке. Процесът се състоял на 4 май 1925 година. Три от децата на Лили и Фред, осакатени от отровата,  свидетелствали по делото. Едно от тях се наложило да бъде внесено в съдебната зала на носилка. Собственият син на Марта – Лестър, тогава на 14 изкрещял на майка си, че я е чувал да говори за отрова с един от приятелите си. Освен това, казал Лестър, Марта предупредила всичките си деца никога да не пият от водата в къщата на семейство Джейнке.

image

Марта Уайз при освобождаването си от затвора.

Адвокатът на Марта се опитал да пледира за невменяемост, но съдебните заседатели след по-малко от час я обявили за виновна в предумишлено убийство. Но посъветвали съдията да прояви милост и да я осъди на доживотен затвор, вместо на смърт.

Когато чула присъдата, Марта незабавно си намерила кого да обвини за убийствата. Това не бил дяволът, ами приятелят ѝ – Уолтър, който я убедил да убие семейството си, за да бъдат заедно. Джоунс отрекъл всичко, включително да е имал връзка с Марта. Той обяснил пред съда, че се е виждал с нея от съжаление, но не е имал никакво намерение или желание да напуска съпругата и децата си заради „побърканата вдовица”. Полицията не намерила никакви доказателства в подкрепа на твърденията на Марта, затова освободили Джоунс.

Затвор и по-добър живот

 

Животът в затвора понесъл изключително добре на Марта Уайз. Тя се усъвършенствала в домакинската работа и се чувствала добре между 4 стени. През целия си живот тя понасяла унижения, брутални побоища, контрол и незачитане, а в затвора се отнасяли с нея добре, не я нагрубявали. Това, че била заключена между четири стени, изглежда не я притеснявало особено и тя била примерен затворник, което ѝ осигурило предсрочно освобождаване през 1962 година, когато била на 79. Но Марта нямало къде да отиде. След 3 дни на свобода, тя се върнала в затвора, където починала на 28 юни 1971 година.

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krimi99
Категория: Други
Прочетен: 5046
Постинги: 18
Коментари: 2
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031